Следващата дейност, цел и един от най-честите мотиви на пребиваващите в киберпространството за участието си в него е именно информирането или информацията сама по себе си като ресурс. Тя е свързана с прехода през 60те и 70те години на ХХ век към информационно общество – процес, обусловен от бурното създаване и развитие на информационните и комуникационни технологии, на Интернет и на процесите на глобализация през последните десетилетия на същия век. Промяната в същността на съвременното общество води и до промяна в неговото отношение към информацията, в степента ѝ на значимост. Така информацията от спомагателен ресурс, чиято финкция е да обслужва общественото производство в сравнение с традиционните – земя, труд и капитал след развитието на споменатите технологии и/или след изграждането на виртуалното пространство тя се превръща в равностоен и дори в основен ресурс за икономически развитите страни.
Сред редицата специфични белези, могат да се отграничат в качеството на основни характеристики на информационното общество три от тях:
• Спазването на демократичния принцип по отношение използването на информационните ресурси. В съответствие с него, достъпът до информация представлява не само едно от законните права на гражданите, но съществуват и технологични предпоставки и възможности за реалното му прилагане;
• Основната масова цел на търсенето на информация е да се подпомогне и/или улесни вземането на най-разнообразни решения, включително и елементарни, свързани с всекидневието на гражданите;
• Липсва цензура по отношение както на предлагането (публикуването), така и на търсенето на информация.
Основният принцип, както се забелязва, спазван от информационното общество е, „...че достъпът до информация е основно човешко право, а информационните и комуникационни технологии създават предпоставките за свободното му упражняване.” (6, с. 3-4). По този начин се приема и достъпа до виртуалното пространство в Манифеста на Международната организация на библиотечните асоциации и учреждения (IFLA) за Интернет. Съгласно него, достъпът до Интернет и неговите ресурси трябва да съответства на приетата от ООН „Декларация за правата на човека” и най-вече на Член 19 от нея, който гласи, че:
„Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация чрез всички средства и без оглед на държавните граници.” (5).
В резултат на масовото предлагане и масовия достъп до информация посредством употребата на технологиите се изгражда „информационен потоп”, за преработването, осмислянето и използването на който са необходими такива способности, на които човешките възможности на гражданите, „потопени” в него не могат да отговорят. Това обуславя необходимостта от осъществяване на промени в структурата и функционирането на обществото във всички сфери от неговия „живот”.
Формирането на общество, основано на знанието е приоритет в приетия през 1994 година от Европейския съюз план за действие, наречен „Европейски път към информационно общество”. Този процес, от своя страна, е пряко свързан и с изграждането на т. нар. „икономика на знанието”. Във връзка с това А. Тофлър и Х. Тофлър в рамките на „Новата цивилизация” определят новата „икономика на интелекта” като подчертават ролята на знанието като заместител и на ресурсите, и на транспорта. Така качествените промени във всички обществени области, в които знанието се е превърнало в ключов ресурс, изграждат основата на икономиката на знанието, която се свежда до следните процеси:
• Знанието се превръща във фактор с най-висока степен на значимост за производството;
• Ролята на човешкия капитал (ресурс) и на образованието през целия живот в частност нараства;
• Същото се наблюдава и по отношение ролята на информационните инфраструктура и технолигии;
• Иновациите започват да се приемат като основен белег/характеристика както за икономиката, така и за превръщане на знанието в благосъстояние;
• „Политически” се осъзнава значимостта на иновацииите и знанието за развитието на икономиката и постигане на конкурентоспособност и други. (6, с. 3-5).
Всички тези явления „влизат” в съдържанието на дефинициите на понятието „икономика на знанието”, които се диференцират на две гледни, допълващи се точки. Така на първо място, тя се приема като „...нов подход към икономическите реалности, при който знанието се превръща в основен ресурс на развитие”. От друга страна, според директора на програмата към Световната банка „Знание за развитие” – Карл Далмън, икономиката на знанието е „...икономика, при която иновационните процеси– производство, преобразуване, разпространение и практическо приложение на знанието – се превръщат в главна движеща сила на социално-икономическото развитие.” (6, с. 6). Свързан с тази позиция е аналитичния модел на икономиката на знанието, разработен от Световната банка с цел структуриране на връзката (отношението) „знание – икономическо развитие”. Той се състои от „четири стълба”. Първият от тях се представлява от иновационната система, която е насочена към интегриране на знанието в рамките на пазарните процеси и отношения. Икономическият и институционален режим е включен във втория стълб и неговата основна цел е да стимулира максимално целесъобразно използване на наличните ресурси и същевременно експериментиране и търсене на нови знания. Следващият елемент от модела цели постигане на високо качество (ниво) на образованието и квалификация на кадрите. Изискванията към образователната система се променят в резултат от утвърждаването на икономика на знанието, като новите от тях се свеждат до създаване на възможности и по-широк кръг от умения за усвояване на ново знание (което е свързано с предходния стълб). И на последно място се нарежда динамичното развитие на инфраструктурата по отношение на процесите на обработка, трансфер и съхранение на информацията.
С последствията от информационната революция е свързан и създадения през 1999 година проект „Електронна Европа”, чиито основни принципи са осигуряване на по-добър от количествена и качествена гледна точка, по-бърз и безопасен достъп до Интернет; инвестиране в хората и знанията и стимулиране употребата на Интернет. През 2002 година посредством актуализиране на плана за действие на „е-Европа 2005: Информационно общество за всички” се поставя целта - европейската икономика да стане най-конкурентоспособната и подготвена да отговори на новите изисквания и условия на информационната ера икономика в световен мащаб. Всичко това се осъществява чрез осигуряване на модерни виртуални обществени услуги, за които се изграждат електронно (е-) Правителство (e-government); е-здравеопазване (e-health); е-обучение (e-learning) и като цяло устойчива информационна инфраструктура. (6, с. 6-7).
От друга страна, тези съвременни процеси в условията на нашата страна стартират също през 1999 година с приемането на „Стратегия за развитие на Информационно общество в Република България”. Съгласно нея, информационното общество е „общество с качествено нова структура, организация и обществени отношения, основани на глобалния достъп и използване на информационните и комуникационните мрежи и услуги – без национални, географски и други ограничения, за обмен на информация, на научни, духовни, културни и други постижения.” (6, с. 10). Приоритетите в национален мащаб за прехода на българското общество към информационно са най-общо три: осъществяване на масова компютъризация на управлението; включване на информационните и комуникационни технологии във всички обществени сфери и постигане на нужното ниво на информационна култура и компетентност както на крайния потребител, така и на всички специалисти, използващи информация. (пак там).
Във връзка с вече изграденото информационно общество и по-конкретно с неговите невръстни членове се забелязва, че по-голямата част от живота им от най-ранна възраст преминава в киберпространството - търсейки, предлагайки, публикувайки и черпейки знания и информационни ресурси паралелно с общуването, игрите и другите онлайн дейности. Доказателствата за това са представените данни от реализираното от страна на Националния център за изучаване на общественото мнение проучване за времето, което прекарват децата между 12 и 18 години в киберсредата през делнични и почивни дни. (3, с. 3).
За да бъдат пълноценни граждани обаче и да се интегрират в информационното общество не е от значение еднинствено количеството престой във виртуалното пространство, а са необходими усвояването и прилагането на редица нови умения и знания като например как да търсят и намират разнообразна по характер информация (чрез различни търсачки, виртуални библиотекти и бази данни); умения да подбират и филтрират тази информация, която е надеждна, достоверна и актуална от другата, респ. за критично мислине като обръщат внимание на авторите, година на публикацията или изследването, издателство и т. н. За тази цел световната мрежа Интернет (киберпространството) позволява „...на отделния гражданин и на общностите в света, както в най-малките и отдалечени селца, така и в най-големите градове, да имат равен достъп до информацията за лично развитие, образование, по-високо културно равнище, икономическа дейност и осъзнато участие в демократичните процеси..., също така гарантират...възможността на всички и всеки да представи собствените си интереси, знания и културно богатство на целия свят.” (5). В тази връзка се открояват редица предимства на виртуалното пространство за развитието на децата и юношите, а именно:
• Предлагане на голямо количество и разнообразна информация, както и осигуряване на лесен и бърз достъп до нея, с което се задоволява техния „глад” от знания;
• Налице са редица възможности за общуване и игри, посредством което подрастващите откриват още един способ за развлечение, техните емоции и културни ценности се обогатяват; социалният им живот и контакти се улесняват и разнообразяват като се ограничава възможността за социална изолация;
• Подпомага се развитието на въображение, технически умения, умения за критично мислене у децата и юношите и други;
• Предоставят се нови ефективни образователни възможности с помощта на дистанционното обучение;
• И не на последно място по значение, киберпространството способства изграждането на „...специфична социална компетентност /комуникативна, социокултурна и емоционална/.” (2, с. 95).
Именно използването на виртуалния свят като източник на информация е една от най-честите дейности, реализирани от малките членове на информационното общество. С оглед на получените резултати от същото изследване, проведено от Националния център за изучаване на общественото мнение след онлайн общуването (94, 3 % - често) като предпочитана виртуална дейност се нарежда свалянето на ралична информация като музика, филми, електронна литература, програми, игри и други от страна на 83, 9 % от изследваните деца, като 57, 8 % от всички посочват, че информацията, която търсят не е свързана с училището, а 31, 3 % от тях, че е. (3, с. 9). Всичко това показва положителното влияние на киберпространството върху развитието и социализацията на децата по отношение на повишаване на тяхната обща култура, на цялостните им знания за света чрез предоставеното в неговите рамки непрекъснато и динамично информационно разнообразие, състоящо се от ресурси и актуални данни за всички въпроси, теми, новини, истории за хора, държави, явления и обекти от заобикалящия подрастващите виртуален и реален свят.
От друга страна, свободният достъп на децата до огромното количество информация в киберпространството крие и множество рискове и проблеми. Например вероятността да се запознаят и да попаднат на неподходяща за възрастта им информация (материали с порнографско съдържание, такива, които подтикват към агресивност, насилие, тероризъм, расизъм, екстремизъм, злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества и други). (2, с. 95). Във връзка с това, от цитираното изследване се установява, че в рамките на интернет-пространството малките потребители са попадали на материали:
• с порнографско съдържание – 58 % от интервюираните деца;
• които са враждебни и агресивни по отношение на етноси и религии - 24 % от тях;
• съдържащи насилие – 37 % от всики деца-участници в изследването;
• за разпространение на наркотици – 14 % от тях;
Също така, 51 % от интервюираните деца са попадали на покани за срещи от виртуални познати, а 26 % от тях – на покани за виртуален секс. (3, с. 4).
Публикуването на материали с неблагоприятно за децата съдържание е възможно поради липсата на филтри и цензура, характерни за традиционните медии, което представя отрицателната страна на свободния достъп както до четене, така и до предлагане и обмен на информация. Като един от източниците на опасности в киберпространството за подрастващите му „обитатели” се посочват наред с злонамерените хора и опасните виртуални места (като опасни сайтове, чат стаи, блогове, социални мрежи и форуми), така и опасните информации, към които се отнасят „...несигурна електронна поща, моментални съобщения..., несигурни канали за разпространение на софтуер, видео и др.” (4, с. 15).
За щастие, усилията на редица както държавни институции, така и на неправителствени организации са насочени към тяхното преодоляване, ограничаване и контрол. Така в резултат на проведената и организирана съвместно от страна на Майкрософт, Детския портал „Az-deteto.сom”, Обществения съвет за безопасен Интернет, Министреството на образованието и науката и други кампания „Децата безопасно в Интернет” са разработени брушура-наръчник за деца и родители и т. нар. Нетикет (Етикет за общуване в мрежата). Той включва 8 правила за безопасно поведение в Интернет, а именно:
Децата никога да не:
• дават лична информация като име, адрес, домашен телефон, парола, училище и други;
• изпращат свои или на близките си снимки, без да го обсъдят с родителите си;
• приемат среща с някой, с когото са се запознали във виртуалното пространство, без разрешението на родителите им. Ако те се съгласят, по-добре е срещата да се осъществи на публично място в присъствието на близки/приятели;
• отговарят на обидни, заплашителни и неприлични съобщения или такива, които ги карат да се чувстват некомфортно като информират родителите си за тях;
• отварят електронна поща от непознат подател, тъй като може да съдържа вирус или друга програма, увреждаща компютъра им;
• се представят за някой, който не са, т.е. да не скриват възрастта си и да не посещават сайтове за възрастни.
Също така, децата винаги да внимават:
• когато някой им предлага нещо безплатно или покана да се включат в дейност, от която биха могли да получат лесна и голяма печалба и
• когато разговарят в чат, тъй като често хората се представят във виртуалното пространство за такива, каквито не са. Те трябва да уважават и ценят правата на другите.
За увеличаване и осигуряване на безопасната за децата информация в киберпространството способстват и филтрите – програми или софтуери, създадени от компютърните компании да блокират нежеланите и опасни за подрастващите сайтове (порнографски, националистични и други), горещи линии (http://web112.net) и адреси за подаване на сигнали за вредно и незаконно съдържание (hotline@online.bg) и редица други средства и мерки за контрол на информацията във виртуалното пространство. (4, с. 18-19).
От друга страна, като следваща положителна особеност на киберпространството, допринасяща за израстването на децата като пълноценни членове на информационното общество е стимулирането на гражданска активност и ангажираност у тях със социалните проблеми. В сравнение с традиционната медия, която „...измества публиката от позицията на съ-участник в актовете на продуциране на публични символни продукти и редуцира участието до процесите на възприемане и интерпретиране на готови текстове...”, която, според Дж. Томпсън, не иска и не търси отговора ѝ, виртуалното пространство предоставя възможност „гласът” на публиката да бъде чут. (1, с. 3-4). То разполага с технологични ресурси за създаване на социална активност у подрастващите и другите потребители, с което е свързана и появата на социалните медии, имащи редица особености. На първо място, съ-участието на всеки е тяхна ключова характеристика. Всеки, който е заинтересован и желае, има възможността да помогне в просеца на продуциране на социалната информация, в резултат на което границата между автор и публика се размива. Втората особеност е отвореността, която се свежда до това, че чрез интернет програмите се предлагат услуги, предполагащи обратна връзка, с което от своя страна се насърчава активност в гласуването, коментарите и обмена на информация като цяло. По отношение на дистрибуцията в социалните медии, тя е така да се каже независима, тъй като аудиторията без намесата на институционални субекти разпространява своите послания и информация.
Този тип медии, също така, са организирани по такъв начин, че да осигурят възможност на всички желаещи хора да се включат в публичното пространство. В условията на киберпространството разпространението на информация е децентрализирано и двупосочно, за което липсват цензурата и филтрите, задължителни компоненти при традиционните медии като рекламодатели, мениджърски екипи, обвързаност с политическата конюнктура и други. Аудиторията или отделното лице може да заяви себе си в публичното киберпространство безплатно и без намесата и натиска на определена медийна организация. Т. е. „...всеки може да бъде независим дистрибутор и продуцент на знание, стига да притежава компютър, модем и телефон и се превръща в издател, радио станция, телевизионно студио.” (1, с. 4-5). По отношение на системата на авторството, институционалните механизми за нейното регламентиране и контрол в рамките на виртуалното пространство се оказват нерелевантни. Това се дължи на факта, че главният принцип, който се зачита в него е съавторството като форумите, блоговете, нюзгрупите и други социални онлайн формирования очакват и разчитат на (съ)участието на голям кръг лица в процеса на създаването на символни продукти. По този начин, киберпространството се превръща в място, „...където безпроблемно...отделната личност ...може да представи медиираното си аз; да постави проблемите, които я вълнуват като индивидуалност или като член на група, въпросите, на които търски отговор, или просто да се заяви като съществуваща.” (1, с. 5-6).
Във виртуалния свят съществуват места, конструирани от социалните медии, в които се разгръщат дадени групи, обединени от общи интереси или субкултури (на гей общността; на хора с увреждания; осъществяващи политически, културни, религиозни и други практики). „Виртуалните места се продуцират основно в лингвистичното конструиране...на индивиди и групи, които изговарят себе си в публичното пространство и се въобразяват като общност изключително чрез създаваните дигитални текстове и жанрове.” (1, с. 8). Целта на социалните медии е главно да създадат такова пространство, в което обикновените граждани индивидуално и/или в група да могат да заявят себе си и своята позиция, чийто глас да стане публично достояние без той да е форма на несъгласие и съпротива срещу доминиращата политика и култура. От друга страна, в тези места участват и подрастващи, които чрез своите действия заявяват себе си като член на определена суб- или контракултура, чиято цел е да се постигне социална промяна в едни или други сфери от живота на обществото или политическа такава. В качеството на пример за социална активност се приемат политическите блогове, както и нюзгрупи, форуми, персоналните страници на общности, стигматизирани по определена характеристика като пол, възраст, етническа принадлежност, религиозни и сексуални предпочитания от страна на мнозинството. Подобни групи лица се ангажират с обсъждането и дискутирането на злободневни социални теми (табу), като стремежът е те да станат част от дневния ред на обществото. (1, с. 8-9).
В резултат на възможностите, предоставяни във виртуалния свят за изява на собствения Аз, за изразяване на независимо индивидуално мнение и позиция, за съществуване в качеството и на автор, и на читател от децата и юношите се стимулират чуството за ангажираност, за дълг и социална отговорност у тях по отношение на настоящите проблеми в обществото. Чрез активното си участие в киберпространството, подрастващите осъзнават и поемат ролята на активен съ-участник във функционирането и бъдещото развитие на обществото както във виртуален, така е в реален аспект.
Киберпространство е „пропито” от множество и разнообразна по същност, тип, вид и жанр информация. Тя притежава двуполюсен характер - от една страна, обогатява културата и знанията, които децата притежават за света, предоставя им достъп до данни и съдържание, удовлетвоярващи с отговор абсолютно всички техни въпроси, въз основа на което те израстват като личности с ясно изградени позиции, гледни точки и светоглед. От друга страна, както реалния обмен на информация, така и този, осъществяващ се във виртуалното пространство между познатите и непознати връстници не са под въздействието на нужния за блаприятното им развитие контрол от страна на родителите, другите възрастни и институции, отговарящи за безопасните детство, развитие и социализация на децата и юношите.
Използвани източници:
1. http://archive.nbuv.gov.ua/portal/soc_gum/apif/2009_3/Velikova.pdf - Великова, И., Интернет медията и социалната активност на аудиторията, Шумен
2. http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp/5.2/5.2-16.pdf - Ганева, В., Чонова, Р. Свободното време на подрастващите в новата информационна среда, Научни трудове на Русенския университет, том 47, 2008
3. http://www.csd.bg/fileadmin/user_upload/PRV/deza_IN_obuchitelni_materiali.pdf - Обучителни материали по темата „Правосъдие и вътрешни работи: Защита на децата в Интернет”, 2008.
4. http://kainardzha-school.org/drugi/Uchebno_pomagalo.pdf - Учебно помагало за информационно-обучителен модул „Безопасна работа в Интернет”, Трявна
5. http://www.lib.bg/prevodi/ManifestIfla.htm - Манифест на ИФЛА за Интернет, Библиотека, 9, 2002.
6. http://www.usb-bg.org/Bg/Annual_Informatics/2008/SUB-Informatics-2008-1-003-012.pdf - Денчев, С. Информационните технологии и предизвикателствата пред нацията, Информатика, том 1, 2008.
Сред редицата специфични белези, могат да се отграничат в качеството на основни характеристики на информационното общество три от тях:
• Спазването на демократичния принцип по отношение използването на информационните ресурси. В съответствие с него, достъпът до информация представлява не само едно от законните права на гражданите, но съществуват и технологични предпоставки и възможности за реалното му прилагане;
• Основната масова цел на търсенето на информация е да се подпомогне и/или улесни вземането на най-разнообразни решения, включително и елементарни, свързани с всекидневието на гражданите;
• Липсва цензура по отношение както на предлагането (публикуването), така и на търсенето на информация.
Основният принцип, както се забелязва, спазван от информационното общество е, „...че достъпът до информация е основно човешко право, а информационните и комуникационни технологии създават предпоставките за свободното му упражняване.” (6, с. 3-4). По този начин се приема и достъпа до виртуалното пространство в Манифеста на Международната организация на библиотечните асоциации и учреждения (IFLA) за Интернет. Съгласно него, достъпът до Интернет и неговите ресурси трябва да съответства на приетата от ООН „Декларация за правата на човека” и най-вече на Член 19 от нея, който гласи, че:
„Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация чрез всички средства и без оглед на държавните граници.” (5).
В резултат на масовото предлагане и масовия достъп до информация посредством употребата на технологиите се изгражда „информационен потоп”, за преработването, осмислянето и използването на който са необходими такива способности, на които човешките възможности на гражданите, „потопени” в него не могат да отговорят. Това обуславя необходимостта от осъществяване на промени в структурата и функционирането на обществото във всички сфери от неговия „живот”.
Формирането на общество, основано на знанието е приоритет в приетия през 1994 година от Европейския съюз план за действие, наречен „Европейски път към информационно общество”. Този процес, от своя страна, е пряко свързан и с изграждането на т. нар. „икономика на знанието”. Във връзка с това А. Тофлър и Х. Тофлър в рамките на „Новата цивилизация” определят новата „икономика на интелекта” като подчертават ролята на знанието като заместител и на ресурсите, и на транспорта. Така качествените промени във всички обществени области, в които знанието се е превърнало в ключов ресурс, изграждат основата на икономиката на знанието, която се свежда до следните процеси:
• Знанието се превръща във фактор с най-висока степен на значимост за производството;
• Ролята на човешкия капитал (ресурс) и на образованието през целия живот в частност нараства;
• Същото се наблюдава и по отношение ролята на информационните инфраструктура и технолигии;
• Иновациите започват да се приемат като основен белег/характеристика както за икономиката, така и за превръщане на знанието в благосъстояние;
• „Политически” се осъзнава значимостта на иновацииите и знанието за развитието на икономиката и постигане на конкурентоспособност и други. (6, с. 3-5).
Всички тези явления „влизат” в съдържанието на дефинициите на понятието „икономика на знанието”, които се диференцират на две гледни, допълващи се точки. Така на първо място, тя се приема като „...нов подход към икономическите реалности, при който знанието се превръща в основен ресурс на развитие”. От друга страна, според директора на програмата към Световната банка „Знание за развитие” – Карл Далмън, икономиката на знанието е „...икономика, при която иновационните процеси– производство, преобразуване, разпространение и практическо приложение на знанието – се превръщат в главна движеща сила на социално-икономическото развитие.” (6, с. 6). Свързан с тази позиция е аналитичния модел на икономиката на знанието, разработен от Световната банка с цел структуриране на връзката (отношението) „знание – икономическо развитие”. Той се състои от „четири стълба”. Първият от тях се представлява от иновационната система, която е насочена към интегриране на знанието в рамките на пазарните процеси и отношения. Икономическият и институционален режим е включен във втория стълб и неговата основна цел е да стимулира максимално целесъобразно използване на наличните ресурси и същевременно експериментиране и търсене на нови знания. Следващият елемент от модела цели постигане на високо качество (ниво) на образованието и квалификация на кадрите. Изискванията към образователната система се променят в резултат от утвърждаването на икономика на знанието, като новите от тях се свеждат до създаване на възможности и по-широк кръг от умения за усвояване на ново знание (което е свързано с предходния стълб). И на последно място се нарежда динамичното развитие на инфраструктурата по отношение на процесите на обработка, трансфер и съхранение на информацията.
С последствията от информационната революция е свързан и създадения през 1999 година проект „Електронна Европа”, чиито основни принципи са осигуряване на по-добър от количествена и качествена гледна точка, по-бърз и безопасен достъп до Интернет; инвестиране в хората и знанията и стимулиране употребата на Интернет. През 2002 година посредством актуализиране на плана за действие на „е-Европа 2005: Информационно общество за всички” се поставя целта - европейската икономика да стане най-конкурентоспособната и подготвена да отговори на новите изисквания и условия на информационната ера икономика в световен мащаб. Всичко това се осъществява чрез осигуряване на модерни виртуални обществени услуги, за които се изграждат електронно (е-) Правителство (e-government); е-здравеопазване (e-health); е-обучение (e-learning) и като цяло устойчива информационна инфраструктура. (6, с. 6-7).
От друга страна, тези съвременни процеси в условията на нашата страна стартират също през 1999 година с приемането на „Стратегия за развитие на Информационно общество в Република България”. Съгласно нея, информационното общество е „общество с качествено нова структура, организация и обществени отношения, основани на глобалния достъп и използване на информационните и комуникационните мрежи и услуги – без национални, географски и други ограничения, за обмен на информация, на научни, духовни, културни и други постижения.” (6, с. 10). Приоритетите в национален мащаб за прехода на българското общество към информационно са най-общо три: осъществяване на масова компютъризация на управлението; включване на информационните и комуникационни технологии във всички обществени сфери и постигане на нужното ниво на информационна култура и компетентност както на крайния потребител, така и на всички специалисти, използващи информация. (пак там).
Във връзка с вече изграденото информационно общество и по-конкретно с неговите невръстни членове се забелязва, че по-голямата част от живота им от най-ранна възраст преминава в киберпространството - търсейки, предлагайки, публикувайки и черпейки знания и информационни ресурси паралелно с общуването, игрите и другите онлайн дейности. Доказателствата за това са представените данни от реализираното от страна на Националния център за изучаване на общественото мнение проучване за времето, което прекарват децата между 12 и 18 години в киберсредата през делнични и почивни дни. (3, с. 3).
За да бъдат пълноценни граждани обаче и да се интегрират в информационното общество не е от значение еднинствено количеството престой във виртуалното пространство, а са необходими усвояването и прилагането на редица нови умения и знания като например как да търсят и намират разнообразна по характер информация (чрез различни търсачки, виртуални библиотекти и бази данни); умения да подбират и филтрират тази информация, която е надеждна, достоверна и актуална от другата, респ. за критично мислине като обръщат внимание на авторите, година на публикацията или изследването, издателство и т. н. За тази цел световната мрежа Интернет (киберпространството) позволява „...на отделния гражданин и на общностите в света, както в най-малките и отдалечени селца, така и в най-големите градове, да имат равен достъп до информацията за лично развитие, образование, по-високо културно равнище, икономическа дейност и осъзнато участие в демократичните процеси..., също така гарантират...възможността на всички и всеки да представи собствените си интереси, знания и културно богатство на целия свят.” (5). В тази връзка се открояват редица предимства на виртуалното пространство за развитието на децата и юношите, а именно:
• Предлагане на голямо количество и разнообразна информация, както и осигуряване на лесен и бърз достъп до нея, с което се задоволява техния „глад” от знания;
• Налице са редица възможности за общуване и игри, посредством което подрастващите откриват още един способ за развлечение, техните емоции и културни ценности се обогатяват; социалният им живот и контакти се улесняват и разнообразяват като се ограничава възможността за социална изолация;
• Подпомага се развитието на въображение, технически умения, умения за критично мислене у децата и юношите и други;
• Предоставят се нови ефективни образователни възможности с помощта на дистанционното обучение;
• И не на последно място по значение, киберпространството способства изграждането на „...специфична социална компетентност /комуникативна, социокултурна и емоционална/.” (2, с. 95).
Именно използването на виртуалния свят като източник на информация е една от най-честите дейности, реализирани от малките членове на информационното общество. С оглед на получените резултати от същото изследване, проведено от Националния център за изучаване на общественото мнение след онлайн общуването (94, 3 % - често) като предпочитана виртуална дейност се нарежда свалянето на ралична информация като музика, филми, електронна литература, програми, игри и други от страна на 83, 9 % от изследваните деца, като 57, 8 % от всички посочват, че информацията, която търсят не е свързана с училището, а 31, 3 % от тях, че е. (3, с. 9). Всичко това показва положителното влияние на киберпространството върху развитието и социализацията на децата по отношение на повишаване на тяхната обща култура, на цялостните им знания за света чрез предоставеното в неговите рамки непрекъснато и динамично информационно разнообразие, състоящо се от ресурси и актуални данни за всички въпроси, теми, новини, истории за хора, държави, явления и обекти от заобикалящия подрастващите виртуален и реален свят.
От друга страна, свободният достъп на децата до огромното количество информация в киберпространството крие и множество рискове и проблеми. Например вероятността да се запознаят и да попаднат на неподходяща за възрастта им информация (материали с порнографско съдържание, такива, които подтикват към агресивност, насилие, тероризъм, расизъм, екстремизъм, злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества и други). (2, с. 95). Във връзка с това, от цитираното изследване се установява, че в рамките на интернет-пространството малките потребители са попадали на материали:
• с порнографско съдържание – 58 % от интервюираните деца;
• които са враждебни и агресивни по отношение на етноси и религии - 24 % от тях;
• съдържащи насилие – 37 % от всики деца-участници в изследването;
• за разпространение на наркотици – 14 % от тях;
Също така, 51 % от интервюираните деца са попадали на покани за срещи от виртуални познати, а 26 % от тях – на покани за виртуален секс. (3, с. 4).
Публикуването на материали с неблагоприятно за децата съдържание е възможно поради липсата на филтри и цензура, характерни за традиционните медии, което представя отрицателната страна на свободния достъп както до четене, така и до предлагане и обмен на информация. Като един от източниците на опасности в киберпространството за подрастващите му „обитатели” се посочват наред с злонамерените хора и опасните виртуални места (като опасни сайтове, чат стаи, блогове, социални мрежи и форуми), така и опасните информации, към които се отнасят „...несигурна електронна поща, моментални съобщения..., несигурни канали за разпространение на софтуер, видео и др.” (4, с. 15).
За щастие, усилията на редица както държавни институции, така и на неправителствени организации са насочени към тяхното преодоляване, ограничаване и контрол. Така в резултат на проведената и организирана съвместно от страна на Майкрософт, Детския портал „Az-deteto.сom”, Обществения съвет за безопасен Интернет, Министреството на образованието и науката и други кампания „Децата безопасно в Интернет” са разработени брушура-наръчник за деца и родители и т. нар. Нетикет (Етикет за общуване в мрежата). Той включва 8 правила за безопасно поведение в Интернет, а именно:
Децата никога да не:
• дават лична информация като име, адрес, домашен телефон, парола, училище и други;
• изпращат свои или на близките си снимки, без да го обсъдят с родителите си;
• приемат среща с някой, с когото са се запознали във виртуалното пространство, без разрешението на родителите им. Ако те се съгласят, по-добре е срещата да се осъществи на публично място в присъствието на близки/приятели;
• отговарят на обидни, заплашителни и неприлични съобщения или такива, които ги карат да се чувстват некомфортно като информират родителите си за тях;
• отварят електронна поща от непознат подател, тъй като може да съдържа вирус или друга програма, увреждаща компютъра им;
• се представят за някой, който не са, т.е. да не скриват възрастта си и да не посещават сайтове за възрастни.
Също така, децата винаги да внимават:
• когато някой им предлага нещо безплатно или покана да се включат в дейност, от която биха могли да получат лесна и голяма печалба и
• когато разговарят в чат, тъй като често хората се представят във виртуалното пространство за такива, каквито не са. Те трябва да уважават и ценят правата на другите.
За увеличаване и осигуряване на безопасната за децата информация в киберпространството способстват и филтрите – програми или софтуери, създадени от компютърните компании да блокират нежеланите и опасни за подрастващите сайтове (порнографски, националистични и други), горещи линии (http://web112.net) и адреси за подаване на сигнали за вредно и незаконно съдържание (hotline@online.bg) и редица други средства и мерки за контрол на информацията във виртуалното пространство. (4, с. 18-19).
От друга страна, като следваща положителна особеност на киберпространството, допринасяща за израстването на децата като пълноценни членове на информационното общество е стимулирането на гражданска активност и ангажираност у тях със социалните проблеми. В сравнение с традиционната медия, която „...измества публиката от позицията на съ-участник в актовете на продуциране на публични символни продукти и редуцира участието до процесите на възприемане и интерпретиране на готови текстове...”, която, според Дж. Томпсън, не иска и не търси отговора ѝ, виртуалното пространство предоставя възможност „гласът” на публиката да бъде чут. (1, с. 3-4). То разполага с технологични ресурси за създаване на социална активност у подрастващите и другите потребители, с което е свързана и появата на социалните медии, имащи редица особености. На първо място, съ-участието на всеки е тяхна ключова характеристика. Всеки, който е заинтересован и желае, има възможността да помогне в просеца на продуциране на социалната информация, в резултат на което границата между автор и публика се размива. Втората особеност е отвореността, която се свежда до това, че чрез интернет програмите се предлагат услуги, предполагащи обратна връзка, с което от своя страна се насърчава активност в гласуването, коментарите и обмена на информация като цяло. По отношение на дистрибуцията в социалните медии, тя е така да се каже независима, тъй като аудиторията без намесата на институционални субекти разпространява своите послания и информация.
Този тип медии, също така, са организирани по такъв начин, че да осигурят възможност на всички желаещи хора да се включат в публичното пространство. В условията на киберпространството разпространението на информация е децентрализирано и двупосочно, за което липсват цензурата и филтрите, задължителни компоненти при традиционните медии като рекламодатели, мениджърски екипи, обвързаност с политическата конюнктура и други. Аудиторията или отделното лице може да заяви себе си в публичното киберпространство безплатно и без намесата и натиска на определена медийна организация. Т. е. „...всеки може да бъде независим дистрибутор и продуцент на знание, стига да притежава компютър, модем и телефон и се превръща в издател, радио станция, телевизионно студио.” (1, с. 4-5). По отношение на системата на авторството, институционалните механизми за нейното регламентиране и контрол в рамките на виртуалното пространство се оказват нерелевантни. Това се дължи на факта, че главният принцип, който се зачита в него е съавторството като форумите, блоговете, нюзгрупите и други социални онлайн формирования очакват и разчитат на (съ)участието на голям кръг лица в процеса на създаването на символни продукти. По този начин, киберпространството се превръща в място, „...където безпроблемно...отделната личност ...може да представи медиираното си аз; да постави проблемите, които я вълнуват като индивидуалност или като член на група, въпросите, на които търски отговор, или просто да се заяви като съществуваща.” (1, с. 5-6).
Във виртуалния свят съществуват места, конструирани от социалните медии, в които се разгръщат дадени групи, обединени от общи интереси или субкултури (на гей общността; на хора с увреждания; осъществяващи политически, културни, религиозни и други практики). „Виртуалните места се продуцират основно в лингвистичното конструиране...на индивиди и групи, които изговарят себе си в публичното пространство и се въобразяват като общност изключително чрез създаваните дигитални текстове и жанрове.” (1, с. 8). Целта на социалните медии е главно да създадат такова пространство, в което обикновените граждани индивидуално и/или в група да могат да заявят себе си и своята позиция, чийто глас да стане публично достояние без той да е форма на несъгласие и съпротива срещу доминиращата политика и култура. От друга страна, в тези места участват и подрастващи, които чрез своите действия заявяват себе си като член на определена суб- или контракултура, чиято цел е да се постигне социална промяна в едни или други сфери от живота на обществото или политическа такава. В качеството на пример за социална активност се приемат политическите блогове, както и нюзгрупи, форуми, персоналните страници на общности, стигматизирани по определена характеристика като пол, възраст, етническа принадлежност, религиозни и сексуални предпочитания от страна на мнозинството. Подобни групи лица се ангажират с обсъждането и дискутирането на злободневни социални теми (табу), като стремежът е те да станат част от дневния ред на обществото. (1, с. 8-9).
В резултат на възможностите, предоставяни във виртуалния свят за изява на собствения Аз, за изразяване на независимо индивидуално мнение и позиция, за съществуване в качеството и на автор, и на читател от децата и юношите се стимулират чуството за ангажираност, за дълг и социална отговорност у тях по отношение на настоящите проблеми в обществото. Чрез активното си участие в киберпространството, подрастващите осъзнават и поемат ролята на активен съ-участник във функционирането и бъдещото развитие на обществото както във виртуален, така е в реален аспект.
Киберпространство е „пропито” от множество и разнообразна по същност, тип, вид и жанр информация. Тя притежава двуполюсен характер - от една страна, обогатява културата и знанията, които децата притежават за света, предоставя им достъп до данни и съдържание, удовлетвоярващи с отговор абсолютно всички техни въпроси, въз основа на което те израстват като личности с ясно изградени позиции, гледни точки и светоглед. От друга страна, както реалния обмен на информация, така и този, осъществяващ се във виртуалното пространство между познатите и непознати връстници не са под въздействието на нужния за блаприятното им развитие контрол от страна на родителите, другите възрастни и институции, отговарящи за безопасните детство, развитие и социализация на децата и юношите.
Използвани източници:
1. http://archive.nbuv.gov.ua/portal/soc_gum/apif/2009_3/Velikova.pdf - Великова, И., Интернет медията и социалната активност на аудиторията, Шумен
2. http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp/5.2/5.2-16.pdf - Ганева, В., Чонова, Р. Свободното време на подрастващите в новата информационна среда, Научни трудове на Русенския университет, том 47, 2008
3. http://www.csd.bg/fileadmin/user_upload/PRV/deza_IN_obuchitelni_materiali.pdf - Обучителни материали по темата „Правосъдие и вътрешни работи: Защита на децата в Интернет”, 2008.
4. http://kainardzha-school.org/drugi/Uchebno_pomagalo.pdf - Учебно помагало за информационно-обучителен модул „Безопасна работа в Интернет”, Трявна
5. http://www.lib.bg/prevodi/ManifestIfla.htm - Манифест на ИФЛА за Интернет, Библиотека, 9, 2002.
6. http://www.usb-bg.org/Bg/Annual_Informatics/2008/SUB-Informatics-2008-1-003-012.pdf - Денчев, С. Информационните технологии и предизвикателствата пред нацията, Информатика, том 1, 2008.
Няма коментари:
Публикуване на коментар