Общуването като дейност е една от многобройните възможности, които се предоставят в киберпространството. Защо е необходимо, обаче, въпросът за виртуалната комуникация да бъде засегнат при изследването на проблематиката на социализацията на децата и юношите, повлияна от живота в киберпространството? Човекът като социално животно е немислим без взаимодействието му с околните. Неговото развитие – физическо, психическо, социално, емоционално и нравствено, до голяма степен зависи от връзките, които създава през целия си живот. Още от най-ранна възраст детето извършва комуникационни актове – първо, за да може да задоволи своите първични потребности, а след това за да научи адекватни схеми за функциониране в обществото. Човекът, и в случая – детето, осъществява процеса на комуникиране по два канала – вербален и невербален. Вербалният код представлява цялата езикова система, която употребяваме при предаване и разбиране на информационните съобщения, а невебалният език включва в себе си всички мимики и жестове, както и паралингвистични форми като интонация на гласа, смях,плач и други, чрез които изразяваме не просто някакъв набор от данни, а отношения, нагласи, оценки, чувства и емоции. Именно от невербалния канал (като по-разнообразен от речта) зависи по какъв начин ще се разбере съобщението от неговия реципиент; той обогатява информацията, придавайки й „жизненост” и конкретно значение. Междуличностната комуникация „очи в очи” включва в себе си и двата кода, благодарение на което социализиращото се дете не просто обогатява своя тезаурус (системата от значения на отделни лексикални единици на езика, които научаваме през целия ни живот), но и успява както да предава, така и да разбира множество когнитивни, емоционални и поведенчески процеси, извършвани от него и от околните. Поради това то успешно се включва в обществото, изпълнявайки определени социални роли, но също така и „намира хармонията в себе си”, като израства като здрава личност. Ето тук е и моментът за обособяване на предимствата и недостатъците на общуването в киберпространството. Въпреки възможностите на този процес (като мигновена комуникация и изпробване по безопасен начин на различни социални роли), съществуват и много недостатъци, възпрепятстващи правилното протичане на процесите на социализация поради липсата на невербални съобщения и други фактори (като рисково общуване с хора, потенциално застрашаващи живота и здравето на детето; изолираност от реалния свят и затруднено общуване „лице в лице” поради дефицит на умения за такъв вид комуникация и други).
Общуването в киберпространството може да бъде определено като „фантазмено”, тъй като участниците в този процес изграждат представата за другия на базата на своето въображение - ние четем дадено съобщение, но няма как да забележим невербалните сигнали, които комуникаторът ни изпраща – неговите изражения и жестове и като цяло език на тялото, които подсказват за неговото настроение и емоции, а дори и неговата визия, ако контактуваме с непознат; той може да бъде на всякаква възраст, представител или на женския, или на мъжкия пол и други физически характеристики. Това общуване предоставя огромна възможност за подрастващия – той е анонимен в това пространство и може да се превъплати в каквато личност и роля пожелае. Мимикрията има както своите положителни, така и отрицателни страни при изграждането на един социализиран индивид. Много от младите хора вече предпочитат да задоволяват необходимостта си от общуване именно във виртуалното пространство, което се оказва леснодостъпно и безопасно място за експериментиране на поведенчески и комуникационни стратегии. Според данните от проучване на Национален център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) на тема „Учениците и Интернет”, проведено през 2003 г. и обхващащо над 800 ученици на възраст между 12 и 18 години от 5 български града, 64% от анкетираните са заявили, че в „чата” се представят под измислено име, 54% се представят за по-възрастни, 47% казват, че живеят в друг квартал или град, 33% си измислят други интереси и хоби (1, с. 95). Тези резултати сочат към извода, че децата могат да си позволят преживяването на различни социални роли в киберпространството, които трудно биха опитали в реалността. Себепоставянето в такива ситуации спомага на детето да разкрие себе си – своите желания, мечти, страхове, както и мисли, нагласи и убеждения, отхвърляни от общественото мнение. Анонимността в киберпространството може да се тълкува като помощник на индивида да изпробва различни ролеви модели и да избере най-подходящите, които да пренесе в реалния свят. Личността усъвършенства и обогатява поведенческия си репертоар по посока повишаване на социалнопсихичната си компетентност, обхващаща комуникативната, социокултурната и емоционалната му компетентности (2).
Съществува, обаче, и обратната теза при тълкуването на социалните роли, в които детето навлиза чрез мимикрията в киберпространството, а именно, че изпробването на различни ролеви модели може да наруши процеса на социализация на детето, ако те не са похдодящи за упражняване в реалния свят, но подрастващият не е разбрал за това. Обикновено тази ситуация се случва, защото киберпространството е едно свободно от ограничения и задръжки място, в което философският дуализъм „добро и зло” размива своите граници. Интернет комуникацията не позволява необходимия контрол над детето и юношата, което възпрепятства неговото насочване към общоприетите обществени ценности, норми и поведение.
Освен това, характерно за анонимността в киберпространството е т.нар. „ескейпизъм” – чрез изграждането на една или няколко онлайн – идентичности (различни от реалната такава), човекът, и по конкретно детето, може да избяга от реалния свят със своите емоционални проблеми (като стрес, депресия, тревожност и други) или от пречките в ежедневните ситуации (като трудности, възникнали в семейната, професионалната или учебната среда) (2). Това бягство от реалния свят, обаче, освен че може да спомогне на детето да се успокои, да преосмосли събитията, които нарушават неговото благосъстояние, може да се тълкува и като „отказ за борбеност, нежелание за промяна на нещата, снижаване на възможностите за справяне с житейските ситуации” (1, с. 96).
Мимикрията в киберпространството има едно особено отрицателно влияние върху социализацията и психичното развитие на децата, а именно научаване и използване на вербална агресия. В света на Интернет, където всичко е позволено, детето може да се превъплати в „силен и смел човек”, безстрашен да изрази себе си. Това задоволява някои потребности като упражняване на власт и надмощие над другите, омаловажаване на другите с цел изтъкване на собственото Аз. Именно вербалната агресия е способ, чрез който децата могат да се опитат да постигнат тези свои цели, без да осъзнават, че могат да наскърбят другия, който поради това би могъл да изпадне в състояние на тревожност и дори депресия (това явление отново се случва поради липсата на контрол от страна на възрастния, както и на съответните компетентни органи). А вербалната агресия (като заучен ролеви модел) може да бъде пренесен в действителността, което не просто ще затрудни процеса на социализиране на детето, но може да застраши както неговото благосъстояние, така и чуждото.
Освен че детето може да си позволи да е анонимно в киберкомуникацията, то това се отнася и за отсрещната страна, което в редица случаи е предпоставка за опасни интеракции. Поради възрастовите си особености подрастващите често са склонни да подценяват рисковете на виртуалната комуникация. Те са податливи на влияния и внушения от страна на непознати партньори от Интернет и лесно могат да станат жертва на педофили, наркопласьори, криминално проявени лица. Наивността на децата и желанието им да открият човек със сходни интереси или някого, с когото взаимно да се „ухажват” (което е особено характерно за възрастта на пубертета, когато детето се превръща във възрастен и интересът му към другия пол се увеличава), ги превръща в потенциални жертви, впускайки се в лъжите на отсрещната страна в комуникационния процес. Доста често децата и юношите съвсем предоставят лични данни на непознати, които би могло да послужат за осъществяване за незаконни намерения. Съгласно горепосоченото проучване на НЦИОМ „72% от анкетираните ученици твърдят, че често или понякога им се случва да дават на виртуален познат своя елекронен адрес, 40% - своя личен телефон, 36% - снимката си, 33% - трите си имена. Освен това, момчетата са по-склонни от момичетата да предоставят трите си имена и адреса си. 20% от учениците споделят, че след запознанство в мрежата се срещат и на живо с „виртуалния познат”.
74% от изследваните деца не осъзнават опасностите, които се крият в киберпространството. Едва 9% от тях идентифицират риска с порнографските сайтове, 7% с непознатите в чатовете и само 3% оценяват като опасни материалите с насилие и наркотици. „Виртуалната педофилия например, днес е включена в групата на едни от най-опасните престъпления, осъществявани в глобалната мрежа. Според съществуващите данни в киберпространството само в САЩ всеки ден сърфират над 15 милиона деца, които могат да попаднат на над 1 мил. снимки и изображения с педофилско съдържание” (3, с. 7).
Лицата във виртуалното пространство, които могат да застрашат живота и здравето на нищо неподозиращите деца, са често срещано явление. За такива случаи споделят 41% от децата, участвали в изследването. Докато общуването се реализира в киберпространството, децата не изпитват значителни чувства на безпокойство, страх и тревожност. Проблемът най-често се случва тогава, когато наивното дете се съгласи с предложението на престъпника да се срещнат. Затова е необходим по-качествен киберконтрол, както и възпитание и образование от страна на родителите и учителите, отговарящи на изискванията на съвременното информационно общество.
Друг интересен феномен, който се появява при общуването във виртуалното пространство, е т. нар. „кибер - параезик” (2). Всеки книжовен език търпи изменения в различните региони на употреба, както и в зависимост от групите хора, принадлеждащи към определени културни и субкултурни структури. Така се появяват разнообразните диалекти и жаргони. Виртуалният параезик, обаче, заслужава особено внимание, тъй като е изключително употребяван. Този извод може да се направи от цитираното изследване на НЦИОМ, което гласи, че през делничните дни, по време на двата учебни срока, учениците прекарват във виртуалното пространство средно по 3 часа и половина на ден, а през уикендите престоят в интернет се увеличава средно с час и половина. През ваканциите пък, когато децата разполагат с много свободно време, заседяването пред компютъра достига до 6 часа на ден (3, с.6). Тези цифри сочат, че голям процент от времето за общуване се осъществява посредством киберпространството. Езикът, който използват децата и юношите, за да контактуват, се пренася и в реалния свят, което може да се яви огромна пречка за тяхната грамотност и като цяло образование и следователно професионално реализиране и развитие – основни аспекти от реалния свят, в които детето (и по-късно зрелият индивид) е необходимо да се включи, за да функционира адекватно в обществото, а това не може да се случи, ако процесите на социализация са изкривени и не водят до нейното успешно осъществяване.
С какво се характеризира кибер – параезикът? Тъй като неговата форма е писмена, се видоизменят начините на изписване на думите, заменяйки се някои букви с други символи. В българския език примери за това могат да бъдат буквите „ч” и „ш”, които в киберпространството се заместват с цифрите „4” и съответно „6”; буквата „я” се заменя с латинската „q”. Характерно за комуникацията в Интернет е възможността за разговори в реално време, което забързва нейния процес. Поради това се появяват множество съкращения на цели изрази, като например от английски език „by the way” се заменя от „btw”; „away from keyboard” – от „afk”; “Oh my God!” – от „omg” и още много други. Най-интересното, обаче, е по какъв начин невербалният език намира приложение в кибер – параезика. Във втория посочен невербалните елементи са получили своето графично изображение под формата на съответни знаци, стремящи се да изразят емоционалните реакции на партньорите в комуникацията, както се случва в реалния свят чрез всички елементи от езика на тялото. Съществуват множество графични символи (познати като „емотикони” в българския език), които могат да изобразят всякакви емоционални състояния, най-популярният от които е „” – усмивка. В голяма степен може да се твърди, че параезикът, появил се в чат-комуникацията, е „универсален и уникултурен език, в който междукултурните особености и различия във вербалното и невербалното изразяване отпадат” (2), което улеснява процесите на общуване с различни културни общности, намиращи се в различни краища на света.
Ще бъдат разгледани и някои други предимства на общуването в киберпространството, съобразно това къде точно се реализира този процес.
Електронната поща е интернет-аналогът на традиционната поща и е сред най-предпочитаните електронни услуги. Електронното писмо пристига почти мигновено, тъй като неговото получаване не зависи от посредници – хора и техника. Получателят на електронното съобщение сам определя кога и дали да прочете и отговори на посланието. Сред преимуществата на комуникацията чрез електронна поща могат да се изтъкнат: „бързината, с която съобщение от всяка точка по света достига своя получател; високата степен на конфиденциалност на кореспонденция; относително достъпната цена на услугата; възможността за прикачване на графични, звукови и видеоелементи към текста; лесното съхраняване, преработване и препращане на съобщенията; лесно изпращане на електронно съобщение до множество получатели”. Основно предимство на общуването чрез електронна поща е, че то може да се осъществява не само между двама души, но и между много на брой комуникатори.
Електронните дискусионни групи са „голям форум за обмен на знания, както и за провеждане на дискусии по многообразни теми в различни области”. Всеки, който е получил достъп до мрежата, може свободно да прочете мнението на много хора, които са оставили съобщения, а може и да напише и изпрати свое лично мнение. Така всеки потребител става член на една широка общност от съмишленици без граници, с равни права и възможности както за получаване на новини по определена тема, така и за предлагане на нова информация. Чрез тези дискусионни групи могат да бъдат утвърждавани и приемани ценности (но и антиценности), както и нивото на социална ангажираност може да се повиши поради информацията, получавана чрез тях (2).
Освен горепосочените възможности за комуникация, съществува и Skype, който представлява „приложен софтуер за чат, VOIP телефония и видеовръзка” и други негови подобни, но по-малко разпространени в България, както и в WWW (World Wide Web) са създадени специални чат-страници, които са „своеобразни виртуални форуми за разговори и “срещи” (2). Небезизвестни са и някои социални мрежи като Facebook и Twitter, например. Тяхното предимство се състои в това, че комуникационният процес може да бъде осъществен мигновено, в реално време. Освен това, някои комуникационни платформи позволяват и аудио и видео общуване, което спомага за реализирането на невербалния канал на комуникация.
И не на последно място, общуването в киберпространството се реализира чрез модерната форма на обучение, а именно дистанционна. Това позволява придобиване на знания и умения от ученици (и студенти), общувайки с преподавателите от разстояние. Доколко обаче този метод за получаване на образование е ефективен – все още се водят дискусии, тъй като според множество специалисти киберкомуникацията не може да замени живия контакт с преподавателя, с когото ученикът общува и вербално, и невербално, и по този начин учителят знае кога, как и в каква степен да предостави необходимо индивидуално внимание на обучаващия се с цел преодоляване на затруднения и усвояване на учебния материал.
Общуването в киберпространството създава множество на брой предпоставки, влияещи както позитивно, така и негативно върху реалната социализация на децата и юношите. От една страна, то повишава възможностите за себеизразяване и себеразкриване на детето; за опознаване и упражняване на множество ролеви модели, които би могло успешно да приложи в реалния живот; за образование и съответно професионално развитие; за опознаване на разнообразни култури и съответно намаляване на междукултурните различия, които са поводи за някои неразбирателства и размирици между „народите”. От друга страна, обаче, комуникацията във виртуалното пространство повишава рисковете от социална изолация на детето, ненаучило се на методи и техники за междуличностно общуване „очи в очи”; от развиване на агресивно поведение; от попадане в неподходяща среда сред хора, които могат да застрашат неговите живот и здраве; от неграмотност, отразяваща се върху образованието и шансовете за намирането на желана и качествена работна позиция и прочие. Всички тези аспекти на виртуалното общуване е необходимо да бъдат контролирани от възрастните, тъй като този процес е неизбежно да не се осъществява в съвременното информационно общество, а детето все още не е усвоило ценностна система, която да го напътства към правилни когнитивни и поведенчески реакции, толерирани от обществеността.
Използвана литература:
1. http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp/5.2/5.2-16.pdf - Ганева, В., Чонова, Р. Свободното време на подрастващите в новата информационна среда, Научни трудове на Русенския университет, том 47, 2008
2. http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=14514&df=46 - Мизова Б., Баракян М., Социалнопсихологични особености на общуването в Интернет. Интернет-зависимост, Психологични изследвания, кн.1/2003, София
3. http://51sou.info/download/bezopasen_internet.pdf - Безопасен Интернет, Книга за учителя, Фондация „Партньори – България”, С. 2010
Общуването в киберпространството може да бъде определено като „фантазмено”, тъй като участниците в този процес изграждат представата за другия на базата на своето въображение - ние четем дадено съобщение, но няма как да забележим невербалните сигнали, които комуникаторът ни изпраща – неговите изражения и жестове и като цяло език на тялото, които подсказват за неговото настроение и емоции, а дори и неговата визия, ако контактуваме с непознат; той може да бъде на всякаква възраст, представител или на женския, или на мъжкия пол и други физически характеристики. Това общуване предоставя огромна възможност за подрастващия – той е анонимен в това пространство и може да се превъплати в каквато личност и роля пожелае. Мимикрията има както своите положителни, така и отрицателни страни при изграждането на един социализиран индивид. Много от младите хора вече предпочитат да задоволяват необходимостта си от общуване именно във виртуалното пространство, което се оказва леснодостъпно и безопасно място за експериментиране на поведенчески и комуникационни стратегии. Според данните от проучване на Национален център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) на тема „Учениците и Интернет”, проведено през 2003 г. и обхващащо над 800 ученици на възраст между 12 и 18 години от 5 български града, 64% от анкетираните са заявили, че в „чата” се представят под измислено име, 54% се представят за по-възрастни, 47% казват, че живеят в друг квартал или град, 33% си измислят други интереси и хоби (1, с. 95). Тези резултати сочат към извода, че децата могат да си позволят преживяването на различни социални роли в киберпространството, които трудно биха опитали в реалността. Себепоставянето в такива ситуации спомага на детето да разкрие себе си – своите желания, мечти, страхове, както и мисли, нагласи и убеждения, отхвърляни от общественото мнение. Анонимността в киберпространството може да се тълкува като помощник на индивида да изпробва различни ролеви модели и да избере най-подходящите, които да пренесе в реалния свят. Личността усъвършенства и обогатява поведенческия си репертоар по посока повишаване на социалнопсихичната си компетентност, обхващаща комуникативната, социокултурната и емоционалната му компетентности (2).
Съществува, обаче, и обратната теза при тълкуването на социалните роли, в които детето навлиза чрез мимикрията в киберпространството, а именно, че изпробването на различни ролеви модели може да наруши процеса на социализация на детето, ако те не са похдодящи за упражняване в реалния свят, но подрастващият не е разбрал за това. Обикновено тази ситуация се случва, защото киберпространството е едно свободно от ограничения и задръжки място, в което философският дуализъм „добро и зло” размива своите граници. Интернет комуникацията не позволява необходимия контрол над детето и юношата, което възпрепятства неговото насочване към общоприетите обществени ценности, норми и поведение.
Освен това, характерно за анонимността в киберпространството е т.нар. „ескейпизъм” – чрез изграждането на една или няколко онлайн – идентичности (различни от реалната такава), човекът, и по конкретно детето, може да избяга от реалния свят със своите емоционални проблеми (като стрес, депресия, тревожност и други) или от пречките в ежедневните ситуации (като трудности, възникнали в семейната, професионалната или учебната среда) (2). Това бягство от реалния свят, обаче, освен че може да спомогне на детето да се успокои, да преосмосли събитията, които нарушават неговото благосъстояние, може да се тълкува и като „отказ за борбеност, нежелание за промяна на нещата, снижаване на възможностите за справяне с житейските ситуации” (1, с. 96).
Мимикрията в киберпространството има едно особено отрицателно влияние върху социализацията и психичното развитие на децата, а именно научаване и използване на вербална агресия. В света на Интернет, където всичко е позволено, детето може да се превъплати в „силен и смел човек”, безстрашен да изрази себе си. Това задоволява някои потребности като упражняване на власт и надмощие над другите, омаловажаване на другите с цел изтъкване на собственото Аз. Именно вербалната агресия е способ, чрез който децата могат да се опитат да постигнат тези свои цели, без да осъзнават, че могат да наскърбят другия, който поради това би могъл да изпадне в състояние на тревожност и дори депресия (това явление отново се случва поради липсата на контрол от страна на възрастния, както и на съответните компетентни органи). А вербалната агресия (като заучен ролеви модел) може да бъде пренесен в действителността, което не просто ще затрудни процеса на социализиране на детето, но може да застраши както неговото благосъстояние, така и чуждото.
Освен че детето може да си позволи да е анонимно в киберкомуникацията, то това се отнася и за отсрещната страна, което в редица случаи е предпоставка за опасни интеракции. Поради възрастовите си особености подрастващите често са склонни да подценяват рисковете на виртуалната комуникация. Те са податливи на влияния и внушения от страна на непознати партньори от Интернет и лесно могат да станат жертва на педофили, наркопласьори, криминално проявени лица. Наивността на децата и желанието им да открият човек със сходни интереси или някого, с когото взаимно да се „ухажват” (което е особено характерно за възрастта на пубертета, когато детето се превръща във възрастен и интересът му към другия пол се увеличава), ги превръща в потенциални жертви, впускайки се в лъжите на отсрещната страна в комуникационния процес. Доста често децата и юношите съвсем предоставят лични данни на непознати, които би могло да послужат за осъществяване за незаконни намерения. Съгласно горепосоченото проучване на НЦИОМ „72% от анкетираните ученици твърдят, че често или понякога им се случва да дават на виртуален познат своя елекронен адрес, 40% - своя личен телефон, 36% - снимката си, 33% - трите си имена. Освен това, момчетата са по-склонни от момичетата да предоставят трите си имена и адреса си. 20% от учениците споделят, че след запознанство в мрежата се срещат и на живо с „виртуалния познат”.
74% от изследваните деца не осъзнават опасностите, които се крият в киберпространството. Едва 9% от тях идентифицират риска с порнографските сайтове, 7% с непознатите в чатовете и само 3% оценяват като опасни материалите с насилие и наркотици. „Виртуалната педофилия например, днес е включена в групата на едни от най-опасните престъпления, осъществявани в глобалната мрежа. Според съществуващите данни в киберпространството само в САЩ всеки ден сърфират над 15 милиона деца, които могат да попаднат на над 1 мил. снимки и изображения с педофилско съдържание” (3, с. 7).
Лицата във виртуалното пространство, които могат да застрашат живота и здравето на нищо неподозиращите деца, са често срещано явление. За такива случаи споделят 41% от децата, участвали в изследването. Докато общуването се реализира в киберпространството, децата не изпитват значителни чувства на безпокойство, страх и тревожност. Проблемът най-често се случва тогава, когато наивното дете се съгласи с предложението на престъпника да се срещнат. Затова е необходим по-качествен киберконтрол, както и възпитание и образование от страна на родителите и учителите, отговарящи на изискванията на съвременното информационно общество.
Друг интересен феномен, който се появява при общуването във виртуалното пространство, е т. нар. „кибер - параезик” (2). Всеки книжовен език търпи изменения в различните региони на употреба, както и в зависимост от групите хора, принадлеждащи към определени културни и субкултурни структури. Така се появяват разнообразните диалекти и жаргони. Виртуалният параезик, обаче, заслужава особено внимание, тъй като е изключително употребяван. Този извод може да се направи от цитираното изследване на НЦИОМ, което гласи, че през делничните дни, по време на двата учебни срока, учениците прекарват във виртуалното пространство средно по 3 часа и половина на ден, а през уикендите престоят в интернет се увеличава средно с час и половина. През ваканциите пък, когато децата разполагат с много свободно време, заседяването пред компютъра достига до 6 часа на ден (3, с.6). Тези цифри сочат, че голям процент от времето за общуване се осъществява посредством киберпространството. Езикът, който използват децата и юношите, за да контактуват, се пренася и в реалния свят, което може да се яви огромна пречка за тяхната грамотност и като цяло образование и следователно професионално реализиране и развитие – основни аспекти от реалния свят, в които детето (и по-късно зрелият индивид) е необходимо да се включи, за да функционира адекватно в обществото, а това не може да се случи, ако процесите на социализация са изкривени и не водят до нейното успешно осъществяване.
С какво се характеризира кибер – параезикът? Тъй като неговата форма е писмена, се видоизменят начините на изписване на думите, заменяйки се някои букви с други символи. В българския език примери за това могат да бъдат буквите „ч” и „ш”, които в киберпространството се заместват с цифрите „4” и съответно „6”; буквата „я” се заменя с латинската „q”. Характерно за комуникацията в Интернет е възможността за разговори в реално време, което забързва нейния процес. Поради това се появяват множество съкращения на цели изрази, като например от английски език „by the way” се заменя от „btw”; „away from keyboard” – от „afk”; “Oh my God!” – от „omg” и още много други. Най-интересното, обаче, е по какъв начин невербалният език намира приложение в кибер – параезика. Във втория посочен невербалните елементи са получили своето графично изображение под формата на съответни знаци, стремящи се да изразят емоционалните реакции на партньорите в комуникацията, както се случва в реалния свят чрез всички елементи от езика на тялото. Съществуват множество графични символи (познати като „емотикони” в българския език), които могат да изобразят всякакви емоционални състояния, най-популярният от които е „” – усмивка. В голяма степен може да се твърди, че параезикът, появил се в чат-комуникацията, е „универсален и уникултурен език, в който междукултурните особености и различия във вербалното и невербалното изразяване отпадат” (2), което улеснява процесите на общуване с различни културни общности, намиращи се в различни краища на света.
Ще бъдат разгледани и някои други предимства на общуването в киберпространството, съобразно това къде точно се реализира този процес.
Електронната поща е интернет-аналогът на традиционната поща и е сред най-предпочитаните електронни услуги. Електронното писмо пристига почти мигновено, тъй като неговото получаване не зависи от посредници – хора и техника. Получателят на електронното съобщение сам определя кога и дали да прочете и отговори на посланието. Сред преимуществата на комуникацията чрез електронна поща могат да се изтъкнат: „бързината, с която съобщение от всяка точка по света достига своя получател; високата степен на конфиденциалност на кореспонденция; относително достъпната цена на услугата; възможността за прикачване на графични, звукови и видеоелементи към текста; лесното съхраняване, преработване и препращане на съобщенията; лесно изпращане на електронно съобщение до множество получатели”. Основно предимство на общуването чрез електронна поща е, че то може да се осъществява не само между двама души, но и между много на брой комуникатори.
Електронните дискусионни групи са „голям форум за обмен на знания, както и за провеждане на дискусии по многообразни теми в различни области”. Всеки, който е получил достъп до мрежата, може свободно да прочете мнението на много хора, които са оставили съобщения, а може и да напише и изпрати свое лично мнение. Така всеки потребител става член на една широка общност от съмишленици без граници, с равни права и възможности както за получаване на новини по определена тема, така и за предлагане на нова информация. Чрез тези дискусионни групи могат да бъдат утвърждавани и приемани ценности (но и антиценности), както и нивото на социална ангажираност може да се повиши поради информацията, получавана чрез тях (2).
Освен горепосочените възможности за комуникация, съществува и Skype, който представлява „приложен софтуер за чат, VOIP телефония и видеовръзка” и други негови подобни, но по-малко разпространени в България, както и в WWW (World Wide Web) са създадени специални чат-страници, които са „своеобразни виртуални форуми за разговори и “срещи” (2). Небезизвестни са и някои социални мрежи като Facebook и Twitter, например. Тяхното предимство се състои в това, че комуникационният процес може да бъде осъществен мигновено, в реално време. Освен това, някои комуникационни платформи позволяват и аудио и видео общуване, което спомага за реализирането на невербалния канал на комуникация.
И не на последно място, общуването в киберпространството се реализира чрез модерната форма на обучение, а именно дистанционна. Това позволява придобиване на знания и умения от ученици (и студенти), общувайки с преподавателите от разстояние. Доколко обаче този метод за получаване на образование е ефективен – все още се водят дискусии, тъй като според множество специалисти киберкомуникацията не може да замени живия контакт с преподавателя, с когото ученикът общува и вербално, и невербално, и по този начин учителят знае кога, как и в каква степен да предостави необходимо индивидуално внимание на обучаващия се с цел преодоляване на затруднения и усвояване на учебния материал.
Общуването в киберпространството създава множество на брой предпоставки, влияещи както позитивно, така и негативно върху реалната социализация на децата и юношите. От една страна, то повишава възможностите за себеизразяване и себеразкриване на детето; за опознаване и упражняване на множество ролеви модели, които би могло успешно да приложи в реалния живот; за образование и съответно професионално развитие; за опознаване на разнообразни култури и съответно намаляване на междукултурните различия, които са поводи за някои неразбирателства и размирици между „народите”. От друга страна, обаче, комуникацията във виртуалното пространство повишава рисковете от социална изолация на детето, ненаучило се на методи и техники за междуличностно общуване „очи в очи”; от развиване на агресивно поведение; от попадане в неподходяща среда сред хора, които могат да застрашат неговите живот и здраве; от неграмотност, отразяваща се върху образованието и шансовете за намирането на желана и качествена работна позиция и прочие. Всички тези аспекти на виртуалното общуване е необходимо да бъдат контролирани от възрастните, тъй като този процес е неизбежно да не се осъществява в съвременното информационно общество, а детето все още не е усвоило ценностна система, която да го напътства към правилни когнитивни и поведенчески реакции, толерирани от обществеността.
Използвана литература:
1. http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp/5.2/5.2-16.pdf - Ганева, В., Чонова, Р. Свободното време на подрастващите в новата информационна среда, Научни трудове на Русенския университет, том 47, 2008
2. http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=14514&df=46 - Мизова Б., Баракян М., Социалнопсихологични особености на общуването в Интернет. Интернет-зависимост, Психологични изследвания, кн.1/2003, София
3. http://51sou.info/download/bezopasen_internet.pdf - Безопасен Интернет, Книга за учителя, Фондация „Партньори – България”, С. 2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар